Предишен вид: Hipparchia fagi ● Следващ вид: Hipparchia senthes ● Към видовия списък ● Към началото
Hipparchia syriaca (Staudinger, 1871)
Сирийски сатир
Систематика: Този и предишния вид си приличат много по външни белези, и в по-старата ни литература са смесвани под името "fagi".
Ареал: Балканския п-ов на север до южна Румъния, някои острови в Егейско море, Турция, Близкия Изток, Кавказ, Задкавказието.
Разпространение в България: Широко разпространен, но локален в най-горещите райони южно от Стара Планина, по черноморското крайбрежие известен на север до Варна. От морското равнище до около 1200 м (наблюдавал С. Бешков, Abadjiev 2001). Типичен вид за пояса на ксеротермните дъбови гори у нас.
Биотоп: Сухи горещи храсталачести и/или скалисти места в дъбови и смесени широколистни гори или покрайнините им.
Биология: Едно поколение годишно от юни до септември. Биологията не е известна, гъсениците очевидно се хранят с треви (Poaceae).
Стeпен на застрашеност: Сравнително широко разпространен, често обикновен и със стабилни популации вид. Не е застрашен. IUCN категория: Lower risk, least concern.
Предишен вид: Hipparchia fagi ● Следващ вид: Hipparchia senthes ● Към видовия списък ● Към началото
