Предишен вид: Hipparchia syriaca ● Следващ вид: Hipparchia semele ● Към видовия списък ● Към началото
Hipparchia senthes (Fruhstorfer, 1908)
Систематика: Този и следващите два вида са неразличими по външни белези и за правилното им определяне е необходимо да се прегледа гениталния апарат. В по-старата ни литература и трите са смесвани под името "semele", докато в по-нови източници senthes се третира погрешно от някои автори като подвид на Hipparchia aristaeus Bonelli, 1826 от Корсика и Сардиния или H. algirica Oberthür, 1876 от северна Африка.
Ареал: Балкански п-ов, Турция.
Разпространение в България: Локален в най-горещите райони южно от Стара Планина: околностите на Сливен, южното черноморско крайбрежие, Сакар, източните Родопи, Алиботуш, среден и южен Пирин, долината на Струма на север до Кресненското дефиле. От морското равнище до около 1600 м (лични наблюдения).
Биотоп: Сухи горещи храсталачести и/или скалисти места в дъбови и смесени широколистни гори или покрайнините им; скалисти припечни склонове.
Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Биологията не е известна, гъсениците очевидно се хранят с треви (Poaceae).
Стeпен на застрашеност: Разпространението и статутът на този слабо познат вид у нас се нуждаят от специални изследвания. IUCN категория: Data Deficient.
Предишен вид: Hipparchia syriaca ● Следващ вид: Hipparchia semele ● Към видовия списък ● Към началото
