Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Melanargia larissa ● Следващ вид: Hipparchia syriaca ● Към видовия списък ● Към началото
Hipparchia fagi (Scopoli, 1763)

Буков сатир

Систематика: Този и следващия вид си приличат много по външни белези, и в по-старата ни литература са смесвани под името "fagi".

Ареал: Европейски ендемит, среща се в южната половина на континента от Испания до Балканския п-ов и Урал.

Разпространение в България: В голяма част от страната от морското равнище до около 1500 м (лични наблюдения). В по-горещите части на южна България се среща често заедно с подобния Hipparchia syriaca, с който може лесно да се сбърка.

Биотоп: Храсталачести тревисти места, обикновено в широколистни или смесени гори и покрайнините им.

Биология: Едно поколение годишно, от юни до октомври. Гъсениците се хранят с житни (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Не е застрашен. IUCN категория: Lower risk, least concern.

	Систематика: Този и следващия вид си приличат много по външни белези, и в по-старата ни литература са смесвани под името "fagi". Ареал: Европейски ендемит, среща се в южната половина на континента от Испания до Балканския п-ов и Урал. Разпространение в България: В голяма част от страната от морското равнище до около 1500 м (лични наблюдения). В по-горещите части на южна България се среща често заедно с подобния Hipparchia syriaca, с който може лесно да се сбърка. Биотоп: Храсталачести тревисти места, обикновено в широколистни или смесени гори и покрайнините им. Биология: Едно поколение годишно, от юни до октомври. Гъсениците се хранят с житни (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Не е застрашен. IUCN категория: Lower risk, least concern.

Hipparchia fagi (Scopoli, 1763)