Предишен вид: Leptotes pirithous ● Следващ вид: Cupido minimus ● Към видовия списък ● Към началото
Tarucus balkanicus (Freyer, [1844])
Ново
Ареал: Северна Африка, Балкански п-ов, Мала и Средна Азия.
Разпространение в България: Най-горещите ниско разположени части на страната. Най-често срещан в Петричко-Санданската котловина и долината на Струма на север до Кресненското дефиле, също е намерен в подножието и топлите речни долини на Родопите и в околностите на Сливен. До около 500 м надм. вис.
Биотоп: Горещи, сухи скалисти места с хранителното растение на гъсениците.
Биология: Две поколения годишно през април и юни-юли. Ггъсениците се хранят с Paliurus spina-christi (Rhamnaceae) (Tolman & Lewington 1997).
Стeпен на застрашеност: Нуждае се от уточняване. Има много ограничено разпространение у нас, популациите му са сравнително малочислени и тази в Кресненското дефиле е застрашена от планирания строеж на магистрала там. IUCN категория: Data Deficient, възможно Vulnerable.
Предишен вид: Leptotes pirithous ● Следващ вид: Cupido minimus ● Към видовия списък ● Към началото
