Дневните пеперуди в България

Предишен вид: ? Chilades trochylus ● Следващ вид: Plebeius argus ● Към видовия списък ● Към началото

Plebeius sephirus (Frivaldszky, 1835)
Име в Tolman & Lewington (1997): Plebejus pylaon sephirus

Ново
Систематика: Този таксон, описан от България (Сливен), се третира от много европейски автори като подвид на степния евразийски вид Plebeius pylaon (Fischer von Waldheim, 1832).

Ареал: Унгария, Балкански п-ов, Крим, Мала Азия до Кавказ.

Разпространение в България: Много локален в планините до около 1600 м надм. вис., намиран също при гр. Лом и по северното черноморско крайбрежие при Балчик.

Биотоп: Каменисти и тревисти места на варовит терен.

Биология: Едно поколение годишно от май до юли. Гъсениците се хранят с Astragalus (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: У нас е локален вид с ограничено разпространение, но не е непосредствено застрашен. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

Предишен вид: ? Chilades trochylus ● Следващ вид: Plebeius argus ● Към видовия списък ● Към началото

Ново	Систематика: Този таксон, описан от България (Сливен), се третира от много европейски автори като подвид на степния евразийски вид Plebeius pylaon (Fischer von Waldheim, 1832). Ареал: Унгария, Балкански п-ов, Крим, Мала Азия до Кавказ. Разпространение в България: Много локален в планините до около 1600 м надм. вис., намиран също при гр. Лом и по северното черноморско крайбрежие при Балчик. Биотоп: Каменисти и тревисти места на варовит терен. Биология: Едно поколение годишно от май до юли. Гъсениците се хранят с Astragalus (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: У нас е локален вид с ограничено разпространение, но не е непосредствено застрашен. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

Plebeius sephirus (Frivaldszky, 1835)