Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Phengaris arion ● Следващ вид: Phengaris nausithous ● Към видовия списък ● Към началото

Phengaris alcon ([Denis & Schiffermüller], 1775)
Имена в Tolman & Lewington (1997): Maculinea alcon, Maculinea rebeli

Систематика: Таксонът rebeli Hirschke, 1904, описан от Алпите, доскоро се смяташе за самостоятелен вид от alcon поради някои разлики в предпочитания биотоп, хранителните растения на гъсениците и видовете мравки, в чиито гнезда гъсениците могат да се развиват. Нови молекулярни изследвания обаче показват, че rebeli е само екологична форма на alcon. За това говори също липсата на постоянни морфологични разлики и наличието на преходни екотипове между влаголюбивия alcon и сухолюбивия rebeli в източна Европа, вкл. България (Kolev 2002b).

Ареал: Неизяснен, засега се смята, че обхваща средна и частично южна Европа и западна Азия.

Разпространение в България: Много локален най-вече в планините до около 2100 м надм. вис., но намиран също в североизточна България на около 200 м. (Kolev 2002b).

Биотоп: Каменисти места като правило на варовит терен: тревисти ливади, горски поляни, планински склонове и т.н.

Биология: Едно поколение годишно през юни и юли. Новоизлюпените гъсеници се хранят кратко време с Gentiana asclepiadea и G. cruciata, след което се развиват в гнездата на мравки от рода Myrmica (Tolman & Lewington 1997, Kolev 2002b).

Стeпен на застрашеност: У нас е локален и малоброен вид, не е непосредствено застрашен. IUCN категория: Lower risk, near threatened (Kolev 2002b). В Европа на много места намалява или изчезва вследствие на промени в традиционните методи на земеползване. Внесен е в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable).

Предишен вид: Phengaris arion ● Следващ вид: Phengaris nausithous ● Към видовия списък ● Към началото

	Систематика: Таксонът rebeli Hirschke, 1904, описан от Алпите, доскоро се смяташе за самостоятелен вид от alcon поради някои разлики в предпочитания биотоп, хранителните растения на гъсениците и видовете мравки, в чиито гнезда гъсениците могат да се развиват. Нови молекулярни изследвания обаче показват, че rebeli е само екологична форма на alcon. За това говори също липсата на постоянни морфологични разлики и наличието на преходни екотипове между влаголюбивия alcon и сухолюбивия rebeli в източна Европа, вкл. България (Kolev 2002b). Ареал: Неизяснен, засега се смята, че обхваща средна и частично южна Европа и западна Азия. Разпространение в България: Много локален най-вече в планините до около 2100 м надм. вис., но намиран също в североизточна България на около 200 м. (Kolev 2002b). Биотоп: Каменисти места като правило на варовит терен: тревисти ливади, горски поляни, планински склонове и т.н. Биология: Едно поколение годишно през юни и юли. Новоизлюпените гъсеници се хранят кратко време с Gentiana asclepiadea и G. cruciata, след което се развиват в гнездата на мравки от рода Myrmica (Tolman & Lewington 1997, Kolev 2002b). Стeпен на застрашеност: У нас е локален и малоброен вид, не е непосредствено застрашен. IUCN категория: Lower risk, near threatened (Kolev 2002b). В Европа на много места намалява или изчезва вследствие на промени в традиционните методи на земеползване. Внесен е в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable).

Phengaris alcon ([Denis & Schiffermüller], 1775)