Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Phengaris alcon ● Следващ вид: ? Chilades trochylus ● Към видовия списък ● Към началото

Phengaris nausithous (Bergsträsser, 1779)
Име в Tolman & Lewington (1997): Maculinea nausithous

Ареал: Средна Европа и западна Азия, с широко изолирани реликтни находища в Испания, България, Кавказ и североизточна Турция.

Разпространение в България: Засега познат само от южните покрайнини на София: Бояна, Суходол, Владая и Люлин при кв. Горна Баня, на височина около 700-900 м. (Kolev 2002b).

Биотоп: Тревисти и храсталачести ливади с хранителното растение на гъсениците, нашите биотопи са значително по-сухи от тези в по-голямата част от ареала на вида (Kolev 2002b).

Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Новоизлюпените гъсеници се хранят кратко време с лечебна динка (Sanguisorba officinalis, сем. Rosaceae), след което се развиват в гнездата на мравки от рода Myrmica (Tolman & Lewington 1997). Най-вероятният вид мравки, който българските популации на тази синевка използват (ако се съди по съвпадението на ареалите им) изглежда Myrmica bessarabica, а не досега известните от западна Европа по-влаголюбиви видове Myrmica rubra и M. scabrinodis (Kolev 2002b).

Стeпен на застрашеност: У нас е локален и малоброен вид с изключително ограничен ареал. IUCN категория: Endangered (Kolev 2002b). В Европа на много места е застрашен или вече изчезнал вследствие на освояване на влажните му биотопи и промени в традиционните методи на земеползване. Внесен е в Приложение II на Бернската Конвенция, както и в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable).

Предишен вид: Phengaris alcon ● Следващ вид: ? Chilades trochylus ● Към видовия списък ● Към началото

	Ареал: Средна Европа и западна Азия, с широко изолирани реликтни находища в Испания, България, Кавказ и североизточна Турция. Разпространение в България: Засега познат само от южните покрайнини на София: Бояна, Суходол, Владая и Люлин при кв. Горна Баня, на височина около 700-900 м. (Kolev 2002b). Биотоп: Тревисти и храсталачести ливади с хранителното растение на гъсениците, нашите биотопи са значително по-сухи от тези в по-голямата част от ареала на вида (Kolev 2002b). Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Новоизлюпените гъсеници се хранят кратко време с лечебна динка (Sanguisorba officinalis, сем. Rosaceae), след което се развиват в гнездата на мравки от рода Myrmica (Tolman & Lewington 1997). Най-вероятният вид мравки, който българските популации на тази синевка използват (ако се съди по съвпадението на ареалите им) изглежда Myrmica bessarabica, а не досега известните от западна Европа по-влаголюбиви видове Myrmica rubra и M. scabrinodis (Kolev 2002b). Стeпен на застрашеност: У нас е локален и малоброен вид с изключително ограничен ареал. IUCN категория: Endangered (Kolev 2002b). В Европа на много места е застрашен или вече изчезнал вследствие на освояване на влажните му биотопи и промени в традиционните методи на земеползване. Внесен е в Приложение II на Бернската Конвенция, както и в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable).

Phengaris nausithous (Bergsträsser, 1779)