Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Cupido alcetas ● Следващ вид: Celastrina argiolus ● Към видовия списък ● Към началото

Cupido decoloratus (Staudinger, 1886)
Име в Tolman & Lewington (1997): Everes decoloratus

Ареал: Европейски ендемит, среща се в югоизточна Европа от Австрия и Словакия до средните и източни райони на Балканския п-ов и степите на Украйна и западната част на европейска Русия .

Разпространение в България: Локален от морското равнище до около 1200 м надм. вис.

Биотоп: Сухи тревисти или скалисти места в речни долини, по планински склонове и покрайнини на гори, често на варовит терен.

Биология: Две или три поколения от май до септември. Гъсениците се хранят с люцерна (Medicago, Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: У нас е локален и обикновено малочислен вид, който не е пряко застрашен, но е от природозащитен интерес у нас и в Европа поради ограничения си ендемичен ареал. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

	Ареал: Европейски ендемит, среща се в югоизточна Европа от Австрия и Словакия до средните и източни райони на Балканския п-ов и степите на Украйна и западната част на европейска Русия . Разпространение в България: Локален от морското равнище до около 1200 м надм. вис. Биотоп: Сухи тревисти или скалисти места в речни долини, по планински склонове и покрайнини на гори, често на варовит терен. Биология: Две или три поколения от май до септември. Гъсениците се хранят с люцерна (Medicago, Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: У нас е локален и обикновено малочислен вид, който не е пряко застрашен, но е от природозащитен интерес у нас и в Европа поради ограничения си ендемичен ареал. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

Cupido decoloratus (Staudinger, 1886)