Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Plebeius amanda ● Следващ вид: Plebeius dorylas ● Към видовия списък ● Към началото

Plebeius escheri (Hübner, [1823])
Име в Tolman & Lewington (1997): Agrodiaetus escheri

Ареал: Северна Африка, Португалия, Испания, южна Франция, Швейцария, Италия, Балкански п-ов. На Балканите се среща добре разграниченият ендемичен подвид dalmaticus (Speyer, 1882).

Разпространение в България: Много локален: карстовите райони на западните Родопи и Пирин, единични находки от Рила и Стара Планина край Сливен. От 500 до около 1700 м надм. вис.

Биотоп: Сухи тревисти каменисти и/или скалисти места на варовит терен.

Биология: Едно поколение годишно, от юни до август. Гъсениците се хранят с Astragalus (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Този интересен подвид е балкански ендемит с много ограничено разпространение у нас. Може да се смята за уязвим. IUCN категория: Vulnerable.

Предишен вид: Plebeius amanda ● Следващ вид: Plebeius dorylas ● Към видовия списък ● Към началото

	Ареал: Северна Африка, Португалия, Испания, южна Франция, Швейцария, Италия, Балкански п-ов. На Балканите се среща добре разграниченият ендемичен подвид dalmaticus (Speyer, 1882). Разпространение в България: Много локален: карстовите райони на западните Родопи и Пирин, единични находки от Рила и Стара Планина край Сливен. От 500 до около 1700 м надм. вис. Биотоп: Сухи тревисти каменисти и/или скалисти места на варовит терен. Биология: Едно поколение годишно, от юни до август. Гъсениците се хранят с Astragalus (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Този интересен подвид е балкански ендемит с много ограничено разпространение у нас. Може да се смята за уязвим. IUCN категория: Vulnerable.

Plebeius escheri (Hübner, [1823])