Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Pieris ergane ● Следващ вид: Pieris krueperi ● Към видовия списък ● Към началото

Pieris napi (Linnaeus, 1758)
Име в Tolman & Lewington (1997): Artogeia napi, Artogeia balcana

Систематика: За Балканския п-ов и България се привеждат два много силно приличащи си вида от тази група - napi и втори вид, наричан от различни автори Pieris preudorapae Verity, 1908 или Pieris balcana Lorković, [1970]. Последният таксон е описан в ранг на вид от бивша Югославия, но статусът му и досега е съмнителен - дори авторът му, покойният професор Здравко Лоркович, през последните години от живота си е започнал да се съмнява в съществуването на този вид (Kudrna 2002). Също така съмнителни са и съобщенията на balcana от България. Според новите източници, които го привеждат за България (Аbadjiev 2001, Beshkov & Langourov 2004), се среща в сухи и горещи места на ниска височина, което е в противоречие с първоначалното описание, в което се твърди, че balcana е по-планински вид от napi (Lorkovic [1970]). За основен белег на (pseudorapae) balcana се споменава по-разпръснатото и по-неясно очертано тъмно напрашване на задните крила покрай жилките на долната страна (виж тук). Степента на изразеност и рязкостта на тъмния рисунък по долната страна на задните крила обаче в българския материал, прегледан от мен, е силно изменчива и очевидно се обуславя поне частично от фактори на околната среда (степента на затъмняване изглежда обратно пропорционална на температурата на средата, в която протича преимагиналното развитие). Очевидно сам по себе си такъв признак не може да се тълкува като имащ таксономично значение. До изясняване на ситуацията смятам, че е прибързано да се приема съществуването на два вида от тази група у нас.

Ареал: Умерена и субарктична Евразия. Точния ареал и брой на видове в тази широко разпространена и силно изменчива група са неизвестни.

Разпространение в България: Широко разпространен до около 2000 м надм. вис., отделни екземпляри се срещат и по-високо.

Биотоп: Разнообразни тревисти, гористи и храсталачести места.

Биология: Поне три поколения от март до октомври. Гъсениците се хранят с различни зелеви (Brassicaceae).

Стeпен на застрашеност: Една от най-обикновените пеперуди у нас. IUCN категория: Lower risk, least concern.

Предишен вид: Pieris ergane ● Следващ вид: Pieris krueperi ● Към видовия списък ● Към началото

	Систематика: За Балканския п-ов и България се привеждат два много силно приличащи си вида от тази група - napi и втори вид, наричан от различни автори Pieris preudorapae Verity, 1908 или Pieris balcana Lorković, [1970]. Последният таксон е описан в ранг на вид от бивша Югославия, но статусът му и досега е съмнителен - дори авторът му, покойният професор Здравко Лоркович, през последните години от живота си е започнал да се съмнява в съществуването на този вид (Kudrna 2002). Също така съмнителни са и съобщенията на balcana от България. Според новите източници, които го привеждат за България (Аbadjiev 2001, Beshkov & Langourov 2004), се среща в сухи и горещи места на ниска височина, което е в противоречие с първоначалното описание, в което се твърди, че balcana е по-планински вид от napi (Lorkovic [1970]). За основен белег на (pseudorapae) balcana се споменава по-разпръснатото и по-неясно очертано тъмно напрашване на задните крила покрай жилките на долната страна (виж тук). Степента на изразеност и рязкостта на тъмния рисунък по долната страна на задните крила обаче в българския материал, прегледан от мен, е силно изменчива и очевидно се обуславя поне частично от фактори на околната среда (степента на затъмняване изглежда обратно пропорционална на температурата на средата, в която протича преимагиналното развитие). Очевидно сам по себе си такъв признак не може да се тълкува като имащ таксономично значение. До изясняване на ситуацията смятам, че е прибързано да се приема съществуването на два вида от тази група у нас. Ареал: Умерена и субарктична Евразия. Точния ареал и брой на видове в тази широко разпространена и силно изменчива група са неизвестни. Разпространение в България: Широко разпространен до около 2000 м надм. вис., отделни екземпляри се срещат и по-високо. Биотоп: Разнообразни тревисти, гористи и храсталачести места. Биология: Поне три поколения от март до октомври. Гъсениците се хранят с различни зелеви (Brassicaceae). Стeпен на застрашеност: Една от най-обикновените пеперуди у нас. IUCN категория: Lower risk, least concern.

Pieris napi (Linnaeus, 1758)