Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Spialia phlomidis ● Следващ вид: Muschampia cribrellum ● Към видовия списък ● Към началото
Muschampia tessellum (Hübner, [1803])

Ареал: От централната част на Балканския п-ов и Мала Азия през степната зона до Монголия.

Разпространение в България: Много слабо познато. Известен по стари съобщения от първата трета на 20-ти век от околностите на Бургас, където се е срещал често, и северните склонове на Алиботуш около с. Петрово. По-нови данни за срещането на вида в тези находища няма: през 2002 и 2003 търсих вида безрезултатно при Атанасовското езеро, където антропогенната дейност е деградирала биотопа напълно. Има по-нови материали от Кресненското дефиле и Беласица, но тези данни обаче се нуждаят от потвърждение (Kolev 2003а).

Биотоп: Неизвестен в България, вероятно сухи тревисти поляни с разнообразна цъфтяща растителност.

Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Гъсениците се хранят с Phlomis (Lamiaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Нуждае се от проучване. У нас този рядък вид е с много ограничен ареал, като най-голямата му известна популация, при Атанасовското езеро, вече изглежда е унищожена (Kolev 2003а). IUCN категория: Data Deficient, възможно Endangered. Препоръчвам да бъде внесен в Червената Книга на България.

Предишен вид: Spialia phlomidis ● Следващ вид: Muschampia cribrellum ● Към видовия списък ● Към началото

	Ареал: От централната част на Балканския п-ов и Мала Азия през степната зона до Монголия. Разпространение в България: Много слабо познато. Известен по стари съобщения от първата трета на 20-ти век от околностите на Бургас, където се е срещал често, и северните склонове на Алиботуш около с. Петрово. По-нови данни за срещането на вида в тези находища няма: през 2002 и 2003 търсих вида безрезултатно при Атанасовското езеро, където антропогенната дейност е деградирала биотопа напълно. Има по-нови материали от Кресненското дефиле и Беласица, но тези данни обаче се нуждаят от потвърждение (Kolev 2003а). Биотоп: Неизвестен в България, вероятно сухи тревисти поляни с разнообразна цъфтяща растителност. Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Гъсениците се хранят с Phlomis (Lamiaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Нуждае се от проучване. У нас този рядък вид е с много ограничен ареал, като най-голямата му известна популация, при Атанасовското езеро, вече изглежда е унищожена (Kolev 2003а). IUCN категория: Data Deficient, възможно Endangered. Препоръчвам да бъде внесен в Червената Книга на България.

Muschampia tessellum (Hübner, [1803])