Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Melitaea aurelia ● Следващ вид: Melitaea athalia ● Към видовия списък ● Към началото

Melitaea britomartis Assmann, 1847
Име в Tolman & Lewington (1997): Mellicta britomartis

  Ново!
Ареал: От източна и отчасти средна и северна Европа през умерена Азия до Далечния Изток.

Разпространение в България: Много слабо познато поради смесването на този вид с Melitaea aurelia. Тези два вида се различават със сигурност само по гениталните апарати на мъжките. Засега е съобщен от североизточна, средна и югоизточна България, но повечето от тези съобщения се нуждаят от проверка поради факта, че не се знае дали те се базират на екземпляри, определени по гениталии. Сигурно находище е например Сливен, също наскоро е намерен на много места в Странджа, където M. aurelia не се среща.

Биотоп: Сухи тревисти поляни, ливади и нископланински склонове, най-често на варовит терен.

Биология: Едно, възможно и две поколения годишно от май до август. Гъсениците се хранят с теснолистен жиловлек (Plantago lanceolata) и великденче (Veronica) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Разпространението и статута на този вид се нуждаят от специални изследвания. IUCN категория: Data Deficient. Вписан е в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable).

  Ново!

Предишен вид: Melitaea aurelia ● Следващ вид: Melitaea athalia ● Към видовия списък ● Към началото

Ново!	Ареал: От източна и отчасти средна и северна Европа през умерена Азия до Далечния Изток. Разпространение в България: Много слабо познато поради смесването на този вид с Melitaea aurelia. Тези два вида се различават със сигурност само по гениталните апарати на мъжките. Засега е съобщен от североизточна, средна и югоизточна България, но повечето от тези съобщения се нуждаят от проверка поради факта, че не се знае дали те се базират на екземпляри, определени по гениталии. Сигурно находище е например Сливен, също наскоро е намерен на много места в Странджа, където M. aurelia не се среща. Биотоп: Сухи тревисти поляни, ливади и нископланински склонове, най-често на варовит терен. Биология: Едно, възможно и две поколения годишно от май до август. Гъсениците се хранят с теснолистен жиловлек (Plantago lanceolata) и великденче (Veronica) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Разпространението и статута на този вид се нуждаят от специални изследвания. IUCN категория: Data Deficient. Вписан е в Червената Книга на Дневните Пеперуди в Европа с категория Уязвим (Vulnerable).
Ново!

Melitaea britomartis Assmann, 1847