Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Hipparchia statilinus ● Следващ вид: Hipparchia circe ● Към видовия списък ● Към началото

Hipparchia fatua Freyer, [1844]
Име в Tolman & Lewington (1997): Neohipparchia fatua

Ареал: Балкански п-ов, Мала Азия до Кавказ и Иран.

Разпространение в България: Среща се главно в долината на Струма от Кресненското дефиле на юг, много по-локален и рядък в най-горещите речни долини на Родопите и по черноморското крайбрежие. От морското равнище до около 800 м надм. вис.

Биотоп: Сухи горещи храсталачести и скалисти склонове.

Биология: Едно поколение годишно от юли до септември. Гъсениците се хранят с неопределен вид трева (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Нуждае се от уточняване. Има много ограничено разпространение у нас и популациите му са сравнително малки, като една от най-жизнеспособните - тази в Кресненското дефиле - е застрашена от планирания строеж на магистрала там. IUCN категория: Data Deficient, възможно Vulnerable.

	Ареал: Балкански п-ов, Мала Азия до Кавказ и Иран. Разпространение в България: Среща се главно в долината на Струма от Кресненското дефиле на юг, много по-локален и рядък в най-горещите речни долини на Родопите и по черноморското крайбрежие. От морското равнище до около 800 м надм. вис. Биотоп: Сухи горещи храсталачести и скалисти склонове. Биология: Едно поколение годишно от юли до септември. Гъсениците се хранят с неопределен вид трева (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Нуждае се от уточняване. Има много ограничено разпространение у нас и популациите му са сравнително малки, като една от най-жизнеспособните - тази в Кресненското дефиле - е застрашена от планирания строеж на магистрала там. IUCN категория: Data Deficient, възможно Vulnerable.

Hipparchia fatua Freyer, [1844]