Дневните пеперуди в България

Предишен вид: Argynnis niobe ● Следващ вид: Argynnis daphne ● Към видовия списък ● Към началото
Argynnis ino (Rottemburg, 1775)

Име в Tolman & Lewington (1997): Brenthis ino

Ареал: Умерена Евразия.

Разпространение в България: Много локален от морското равнище до 1200 м надм. вис., известен от Странджа и южното Черноморие, източна Стара Планина, средните части на България, западни Родопи и Рила (Kolev 2004).

Биотоп: По принцип влажни тревисти ливади. Някои популации обаче са се приспособили към сухи топли храсталачести поляни на каменист терен, като напр. откритата от мен популация в Сливенска Стара Планина (Kolev 2004).

Биология: Едно поколение от юни до август. Гъсениците се хранят с Filipendula, Rubus и Sanguisorba (Rosaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Рядък и слабо познат вид у нас, но в някои популации е обикновен и изглежда реалното му разпространение в страната ни е много по-широко отколкото е известно в момента. IUCN категория: Data deficient.

Предишен вид: Argynnis niobe ● Следващ вид: Argynnis daphne ● Към видовия списък ● Към началото

	Ареал: Умерена Евразия. Разпространение в България: Много локален от морското равнище до 1200 м надм. вис., известен от Странджа и южното Черноморие, източна Стара Планина, средните части на България, западни Родопи и Рила (Kolev 2004). Биотоп: По принцип влажни тревисти ливади. Някои популации обаче са се приспособили към сухи топли храсталачести поляни на каменист терен, като напр. откритата от мен популация в Сливенска Стара Планина (Kolev 2004). Биология: Едно поколение от юни до август. Гъсениците се хранят с Filipendula, Rubus и Sanguisorba (Rosaceae) (Tolman & Lewington 1997). Стeпен на застрашеност: Рядък и слабо познат вид у нас, но в някои популации е обикновен и изглежда реалното му разпространение в страната ни е много по-широко отколкото е известно в момента. IUCN категория: Data deficient.

Argynnis ino (Rottemburg, 1775)