Предишен вид: Boloria pales ● Към видовия списък ● Към началото
Boloria graeca (Staudinger, 1870)
Систематика: Наскоро от западните Родопи (Смолянски Езера) беше описан нов подрод Smoljana на род Boloria и нов вид за науката, Boloria (Smoljana) rhodopensis (Slivov 1995). С. Абаджиев и С. Бешков обаче доказаха, че типовия материал всъщност е Boloria graeca (Abadjiev & Beshkov 2000).
Ареал: Югозападните Алпи, централната част на Балканския п-ов и Турция.
Разпространение в България: Витоша, Рила, Пирин и Алиботуш, от 1600 до около 2300, но намиран и до 2600 м надм. вис. Съобщенията на този вид от западните Родопи според моите проучвания в този район са неоснователни; типовият материал на Boloria (Smoljana) rhodopensis Slivov 1995 (виж по-горе) явно е погрешно етикетиран и най-вероятно произлиза от северен Пирин (Kolev 2002a).
Биотоп: Както сухи, така и влажни тревисти, понякога каменисти субалпийски и отчасти алпийски биотопи: склонове, била, мочурища, поляни и ливади в или край иглолистни гори, долини на потоци и реки, и т.н.
Биология: Едно поколение годишно през юли и август. Гъсениците се хранят с теменуги (Viola) (Tolman & Lewington 1997).
Стeпен на застрашеност: Този вид има ограничен ареал в страната ни и като цяло. Въпреки че не е застрашен, трябва да се смята за уязвим вид с висока природозащитна ценност в Европа и у нас. IUCN категория: Vulnerable. Препоръчвам да се включи в Червената Kнига на България.
Предишен вид: Boloria pales ● Към видовия списък ● Към началото
